За книгата: година / От предговора: Публикуваната част от дневниците на моя баща, писателя Всеволод Вячеславович Иванов, датира от до военното време 1942–1943 г., когато се занимава предимно с журналистическа работа: пише статии за „Известия“ и други ежедневници („Красная звезда“, „Гудка“, „Труда“). […] Два пъти през периода, през който се води дневникът, Иванов отива на фронта като военен кореспондент – в началото на пролетта на 1943 г. край Вязма и през лятото на същата година – на курско-орловското направление (заедно с Пастернак, Федин, Серафимович). […] Дневникът удивлява със своята искреност. По него читателят може да прецени доколко е вярна често цитираната максима на Тютчев за онези, които са посетили този свят в неговите фатални мигове.